Цените на златото - вчера и днес
Имаше време, когато държавните банки на редица държави гарантираха обмяната на своите банкноти в злато на определена цена - понякога масата злато сочеше директно към банкнотата.
През 1717 г. Нютон, който освен всичките си научни постижения е и управител на Кралския монетен двор, де факто въвежда златния стандарт, като определя фиксиран курс на лирата стерлинги към златото. По това време вече съществуват първите централни банки: Амстердамската банка (1609), Банката на Англия (1694), френската Banque Generale (1716). Въпреки че Нютон обвързва стойността на лирата със златото през 1717 г., златният стандарт е официално въведен в Англия едва 100 години по-късно, през 1816 г., след победата над Наполеон.
Имаше време, когато държавните банки на редица държави гарантираха обмяната на своите банкноти в злато на определена цена - понякога масата злато сочеше директно към банкнотата.
През 1717 г. Нютон, който освен всичките си научни постижения е и управител на Кралския монетен двор, де факто въвежда златния стандарт, като определя фиксиран курс на лирата стерлинги към златото. По това време вече съществуват първите централни банки: Амстердамската банка (1609), Банката на Англия (1694), френската Banque Generale (1716). Въпреки че Нютон обвързва стойността на лирата със златото през 1717 г., златният стандарт е официално въведен в Англия едва 100 години по-късно, през 1816 г., след победата над Наполеон.
Британската лира стерлинги тогава се смяташе за най-стабилната валута в света. И това беше оправдано, защото по всяко време лирата стерлинг можеше да бъде предадена на банката и в замяна да получи пълноценно злато, без да губи количеството си.
Тогава САЩ поеха задължението да осигурят банкнотите в злато. Конгресът на САЩ определя цената на златото през 1792 г., но по-късно задължава да обменя банкноти за злато.
В други страни също бяха направени опити да се добави злато към книжните пари, за да се декларира тяхната устойчивост. Тези държави включват Белгия, Великобритания, Германия, Холандия, Русия (въвежда златната рубла през 1897-1899), Франция и Швейцария.
Те образуваха златен блок и се споразумяха за единна цена на златото за тях. Това улесни преизчисляването на обменните курсове и извършването на взаимни разплащания.
Въпреки това, не всички страни успяха постоянно да осигурят златното съдържание на своите пари. Русия се оттегля от Златния басейн през 1914 г. поради избухването на Първата световна война, Великобритания през 1931 г., САЩ през 1971 г. (виж таблица 1).
1971 г. е действителната крайна дата на периода на златния стандарт. Правителствата на всички страни се въздържаха да осигурят парите си в злато. В същото време за взаимни разплащания между страните от златния блок беше използвана условна цена на златото от 35 щатски долара за унция.
През 1976 г. общото решение на участниците в златния блок престана да разглежда златото като мярка за стойността на валутите, цената му вече не се поддържаше изкуствено. В резултат на това златото се продава като обикновена борсово търгувана стока и цената му започва да расте бързо.
